За ,,За Майстора и Мартарита”

Отдавна се каня да напиша този материал, в който да споделя какво мисля за този велик роман, който за мен има особено висока стойност. Нещо сакрално, което ме придружава през целия ми живот и като че ли с течение на времето все повече и по-дълбоко ме вълнува. Може би, защото човек наистина помъдрява с възрастта или просто става по-сантиментален и чувствителен на някои теми. А тези теми се оказват едни от най-важните в живота ни. Освен това трябва да призная, че се наслушах и нагледах на такива безумни тълкувания на книгата, че направо едвам сдържам гнева и възмущението си. Няма да посочвам имена и не искам да обидя никого. От романа знаем, че да съдиш някого е много отговорен акт и трябва да си много внимателен, за да не страдаш в отвъдното за вечни времена. Всякакви глупости съм чувал, например от сорта, че в образа на Воланд авторът е имал предвид Сталин, до спорове романът всъщност за Маргарина и Майстора ли е или за Пилат и неговата трагедия. Истината е, че романът наистина се развива в три линии, които се развиват успоредно и накрая се сливат в една. И всички те са равностойни и водят към една цел. Както казва Станиславски - в своето сквозное действие. Коя е тази цел? Какво иска да ни каже авторът? С една дума романът ни разкрива темата за СПРАВЕДЛИВОСТТА и за липсата на такава. Всъщност АДЪТ представлява именно това - липса на справедливост!… и на човещина. И двете категории са неразривно свързани! Естествено абсурдът и парадоксът са основните инструменти на Булгаков в повествованието. Също така и хуморът, разбира се. Но общо взето, това е смях през сълзи.

И така, какво установяваме като водещо в книгата. Шефът на ада (християнския ад) слиза на земята, за да въздаде справедливаст. Защо именно Сатаната, а не Бог - като Деус екс махина. Ето го първият парадокс. Ами на земята се е установил истинският ад, в частност Съветска Русия, където се развива действието и съответно отговорникът по адските работи решава да премахне конкуренцията, но както знаем успява само частично. Всъщност какво представлява адът според християнската доктрина. Това е място, където биват наказани грешниците. Но нали според Христос, човек може чрез покаяние да опрости греховете си!? Явно, че в ада отиват тези чиито грехове са много тежки. Те трябва да бъдат наказани. Какво излиза: Сатаната извършва справедлива дейност. Един вид поддържа хармонията. ,,…Добре, че са сенките, за да знаете къде е светлината…” казва Воланд или нещо подобно. Цитатът не е точен. Когато светлите сили се съпротивляват на злото и се борят за справедливост, това е нещо обичайно, нормално и даже може да се каже тривиално. Но когато носителят на тъмните сили се възмути от извършената несправедливост, значи се е случило нещо наистина чудовищно, нещо, което нарушава вселенската хармония.